Бившият пилот от Формула 1 Габриеле Таркини е новият носител на титлата в Световния пистов шампионат за туристически автомобили (WTCC). Италианецът спечели титлата, след като се класира на второ място в първата надпревара от последния състезателен уикенд в Макао и пети във втората. Той наследи на първата позиция своя съотборник в Сеат Иван Мюлер, който остана втори в крайното класиране на само 4 точки от новия шампион. Другият претендент за титлата Аугусто Фарфус с БМВ се класира осми в първото състезание, спечели второто, но това не му стигна, за да се изкачи в подреждането и в крайна сметка остана трети на 14 т. от лидера.


(Шампионът за 2008г. Иван Мюлер до Габриеле Таркини)

Таркини е роден на 2 март 1962 г. в Италия и има 78 участия във Формула 1, като прави дебюта си на 3 май 1987 г. за тима на Осела. В своята кариера натрупва само една точка и оглавява класацията за пилоти, които най-много пъти не са успели да стигнат до квалификациите. За 78 опита, Таркини има едва 38 състезания, като точката печели в ГП на Мексико през 1989 г. Таркини минава през отборите на Осела, Колони, AGS, ACS, Фондметал и Тиръл. След това се насочва към Британския пистов шампионат за туристически автомобили (BTCC) и го печели още при първия си опит през 1994 г. Девет години по-късно печели предшественика на WTCC - ETCC - Европейския пистов шампионат. Той постига успеха с кола на Алфа Ромео Аутоделта. Той се състезава с тях и през 2005 г. в новия сезон на WTCC. През 2006 г. преминава в Сеат, а през 2008 г. е вицешампион, завършвайки зад съотборника си Иван Мюлер.




Първото състезание бе спечелено от Роб Хъф с Шевролет, който потегли от първа позиция, успя да се задържи в челото при преминаването на първия завой след дългата права в първи сектор, след това не позволи на съперниците му да го атакуват и в крайна сметка пресече финала на първа позиция. Анди Приол (БМВ), който бе втори на решетката, не успя да се изстреля при летящия старт и се срина назад в класирането, а в последствие и отпадна заради счупено предно окачване. Това позволи на Тиаго Монтейро (Сеат) да излезе на втора позиция. Португалецът се бореше с Роб Хъф, но така и не успя да го изпревари, като във втората част от надпреварата върна газта и пропусна пред себе си Габриеле Таркини (Сеат). Той от своя страна успя да се изкачи от седма до трета позиция само в първата обиколка и на практика си гарантира триумфа. Жорди Жене (Сеат) пресече финала трети, следван от Ален Меню (Шевролет) и Иван Мюлер (Сеат), който остана единственият, който можеше да се бори за титлата във втората надпревара. Надеждата на БМВ Аугусто Фарфус бе едва осми, което му позволи да потегли от пол-позишън във втората надпревара.




В нея Фарфус потегли отлично на старта и задържа първата позиция от своя съотборник Йорг Мюлер, който се бореше да задържи намиращите се зад него Иван Мюлер и Тиаго Монтейро. Вторият спринт бе белязан от много инциденти, пърият от които бе в третата обиколка, когато отпадна Том Бордмън. След това в деветата обиколка Феликс Портейро се удари в предпазните стени на последния завой, като секунди по-късно на същото място се удариха Франц Енгстлер и Андре Куто. Директорите на състезанието решиха, че е твърде опасно надпреварата да продължи, като приеха резултатите от последната обиколка за официални, с което Габриеле Таркини си осигури титлата. В този момент първи бе Фарфус, следван от Йорг Мюлер, Иван Мюлер, Тиаго Монтейро, Таркини, Жене, Ларини и Хъф. Таркини имаше проблеми със своя двигател и се опасяваше да не загуби титлата ако състезанието бе продължило (още 3 об - бел.а.) и колата му не бе успяла да стигне до финала. Това обаче не се случи и Таркини се превърна в първия италианец, печелил световния шампионат, след Роберто Равалия през 1987 г.

Още по темата