Европейска структура в БАН - прави университет

Българската академия на науките (БАН) ще създаде свой изследователски университет и ще обучава не само докторанти, но и бакалаври и магистри. Това се предлага в проекта за нова структура на институцията. Според проекта, одобрен от председателя на БАН акад. Никола Съботинов, специалностите в университета ще обхващат всички области на човешкото познание, а уникалното за Югоизточна Европа висше училище ще може да привлече и чуждестранни студенти. В новия университет ще преподават учените от академията, които и сега обучават студенти, но в други висши училища в страната. Не се предвижда да се строят нови сгради, защото има възможност да се използва съществуващата база на БАН, като няма да е нужно да се правят нови сгради.

Предстои разработване на проекта и представянето му в Агенцията за оценяване и акредитация. След това процедурата изисква гласуване в Министерския съвет и в парламента. Останалите промени в БАН предвиждат създаването на девет проблемни направления, в които да се обединят отделните звена на академията. Те ще се ръководят от учени от институцията, чуждестранни експерти и представители на държавата. Броят на самостоятелните институти и центрове ще бъде намален от 69 на 42. Създават се 16 нови института, които обединяват в себе си вече съществуващи институти, лаборатории или центрове.

Проектът за новата структура на академията днес е внесен от Управителния съвет в Общото събрание на БАН, очаква се до един месец той да бъде приет, за да стартират реформите. Процесът е на окрупняване и обединяване на научните звена, а не на закриване, а целта е да се създаде по-добро взаимодействие в отделните научни направления, обясни академик Съботинов. Така например се предвижда емблематичният за България Център по тракология да мине под ръководството на Института по история и балканистика. Кирило-Методиевският научен център пък ще се запази като самостоятелно звено.

Промените предвиждат Центърът по архитектурознание, който получи най-ниската оценка при международното оценяване, да бъде причислен към Института за литература и изкуства, а Институтът по етнология и фолклористика се запазва. Проектът за реформа предвижда и създаването на Изследователски университет към БАН по модела на американските изследователски институти. В него ще се обучават бакалаври, магистри и докторанти, съобщи още академик Никола Съботинов. Той обясни, че така или иначе около 1000 души от БАН са преподавали вече в университетите.

Академията има и необходимия преподавателски състав (може да отдели 15-20% от капацитета си за образователна дейност), и необходимата материална база за изграждането на един конкурентоспособен университет. В него ще се обучават бакалаври, магистри и докторанти, очакват се и чуждестранни студенти.